Pixel Media

Петъчни ADSL неволи

В петък и събота бях на Sony Digi School 2009 – едно много интересно събитие, за което и по-рано съм споменавал в блога. В момента подготвям предълга статия с всичко най-интересно от техниката, която видяхме там, и до утре вечер (ако не изскочи нещо непредвидено), трябва да съм я качил в рубрика „Събития” на сайта. Първоначалната идея за директно отразяване от мястото на събитието се провали с гръм и трясък, точно както и връзката на VIVACOM. Във Велинград (както и в почти всички останали градове от провинцията) единственият широколентов достъп към интернет минава през ADSL мрежата на VIVACOM. В хотел „Бор” също са на ADSL и в петък следобед се щурахме из коридорите с отворени лаптопи и кръвясали от интернет абстиненция очи. В крайна сметка, уморени от безрезултатното преследване на TCP/IP пакети, по стар журналистически обичай се отдадохме на кротко пиянство:)

В интерес на истината, аз лично съм много доволен от ADSL услугите на VIVACOM (екс БТК). Знам, че е нещо като традиция всеки да плюе по БТК и да се подиграва с възможностите им на интернет провайдър, но аз упорито твърдя, че съм доволен от тях. Да, кварталният LAN доставчик ми предлага по-висока скорост на по-ниска цена, но за мен от далеч по-важно значение е стабилността на връзката. Защото е факт, че в дъжд и сняг, студ и пек, ADSL връзката не секва. Колко бури и колко изгорели LAN карти трябва да минат и заминат, за да си дадат сметка критиците на ADSL, че малцина от другите доставчици изобщо могат да се мерят с VIVACOM по отношение на стабилността на предлаганата услуга. Случката в петък е изключението, което само потвърждава правилото.

Използвал съм услугите на почти всички големи интернет провайдъри и на някои от по-малките квартални мрежи в София. Включително и като бизнес клиент, който по презумпция би трябвало да получи обслужване с най-високо качество. Няма доставчик, който да не е изпитвал затруднения и да не ме е оставял без интернет за минути или дори часове. Особено когато навън се извие силна буря – кварталните LAN-ове окапват моментално. БТК ми даваха сигурност, на която с годините свикнах да разчитам. Е, дочаках и те да се издънят, но в крайна сметка – никой не е безгрешен.

Моята лична формула за стабилна интернет връзка е двойното подсигуряване. При тези пределно ниски цени на широколентовия достъп до интернет в София, най-разумно е човек да има договор с два различни доставчика, които да му осигуряват връзка към мрежата по два различни канала. VIVACOM ADSL се очертава като перфектното backup решение или вариант за безжичен интернет у дома. Компанията раздава безплатно Wi-Fi рутери при сключване на договор, вземете един и не му мислете много. Имам приятели, които съвсем целенасочено са оставили ADSL Wi-Fi мрежите си с отворен достъп – те ги използват като резервен вариант за подсигуряване на основната си връзка и нямат нищо против случайно преминаващите в района хора да включват мобилните си устройства към мрежите им. Същевременно основната им линия най-често е оптична и осигурява скорости, далеч по-високи от ограниченията на ADSL. Когато обаче възникне проблем (а опитът показва, че такъв рано или късно все ще изскочи от някъде, и по закона на Мърфи – във възможно най-неподходящия момент), наличието на ADSL може да спаси положението. Ето защо аз лично не смятам скоро да се отказвам от договора си с VIVACOM, даже напротив – очаквам с нетърпение момента, когато ще преминат към още по-нови технологии за пренос на данни през традиционните медни проводници на телефонните линии.