‘отоконкурс

рубрики

стати€

Ћампов ренесанс

10 септември 2009, 09:50

Ћампата е един от най-старите електронни елементи. »зобретена е преди повече от 100 години. «ащо днес, във века на новите технологии, най-изтънчените ценители на звука продължават да плащат баснословни суми за лампови усилватели?  ъде се крие маги€та на лампови€ звук?



¬ъпреки че полупроводниковите технологии доминират почти изц€ло в съвременната електроника, лампите твърдо отсто€ват две, макар и сравнително ограничени области на приложение. ≈дната от тези области е High-End аудиотехниката, където лампата се използва главно като усилвателен елемент (другото основно приложение на лампата е като източник на микровълни, но това е съвсем различна тема). ѕрез последните три десетилети€ глобалното навлизане на полупроводниковите технологии измести лампата на заден план и мнозина твърд€ха, че т€ ще потъне безвъзвратно в истори€та. Ќо лампата за пореден път се оказа незаменима и днес сме свидетели на своеобразно възраждане на лампови€ звук, за което принос имат и цифровите технологии. «ащо днес, в епохата на транзисторите и интегралните схеми, най-изтънчените ценители на звука отново плащат баснословни суми за лампови усилватели?  ъде се крие маги€та на лампови€ звук?

ћалко истори€

”силвателната радиолампа е изобретена през 1906 година от американски€ изследовател Ћи ƒе ‘орест. “€ предизвиква истинска революци€ в техниката. ѕървоначално лампите се използват за радиоразпръскване и за телефонни връзки на големи разсто€ни€. ѕрез двадесетте години на XX век се по€в€ват първите лампови радиоприемници. ћалко по-късно, лампови усилватели започват да се използват и в грамофоните. »стински€т разцвет на ламповата техника настъпва през 50-те, когато ламповите радиоприемници, грамофони и телевизори стават все по-масови. “очно тогава обаче, малко след кра€ на ¬тората световна война, се по€в€ва и основни€т съперник на лампата – започва производството на полупроводникови усилвателни елементи, наречени транзистори. ѕървоначално транзисторите се използват предимно в преносимите устройства, където предимствата им са съществени – по-малки размери и по-ниска консумаци€ на електроенерги€. ѕрез 70-те започват да се произвеждат и интегрални схеми. ≈дна микросхема с размерите на пощенска марка съдържа първоначално десетки, а след това стотици и хил€ди (а днес – и милиони) транзистори. — интегралните схеми лесно се реализират функции, които е невъзможно или поне неприемливо да се изпълн€т с лампи. ј с по€вата на микросхемите, в аудиотехниката започват да се прилагат и цифровите технологии. ¬се пак, до средата на 70-те ламповата апаратура безспорно превъзхожда полупроводниковата по минимум два основни параметъра – по-гол€ма изходна мощност и по-малки изкрив€вани€ на аудиосигнала. ≈то защо, през 70-те висококачествената аудиотехника все още е предимно лампова. «апочват да се произвеждат и комбинирани устройства, при които повечето схеми са изпълнени с транзистори, а там, където са необходими по-високи напрежени€ и повече мощност, се използват лампи.

“ранзисторите имат по-гол€м  ѕƒ (коефициент на полезно действие), т.е. те работ€т по-ефективно. “ова означава, че при една и съща консумаци€ на енерги€, транзисторите могат да отдел€т повече мощност от лампите. ј както знаем, количеството консумирана електроенерги€ е фактор от съществено значение в очите на домашни€ потребител. ƒо кра€ на 70-те и началото на 80-те в н€кои области на електрониката вече транзисторите и интергралните схеми стават незаменими и изц€ло изместват лампите. “ипичен пример е телевизи€та. ÷ветните телевизори са много сложни устройства и изпълнени с лампи се оказват много енергоемки, ненадеждни и трудни за поддръжка. “ранзисторните усилватели постепенно започват да доминират и в аудиотехниката, а лампата все повече остава на заден план. “очно тогава, в началото на 80-те, се случва нещо, което създава предпоставки за триумфалното завръщане на лампата. Ќо за това, след малко…

¬оенните технологии

јко в битовата електроника още от 50-те започва процес на активен преход към полупроводникова техника, военната промишленост още дълго време продължава масово да използва лампата като основен електронен елемент. ѕрез това време, конструктивно лампата се развива почти до съвършенство. —ъздават се лампи, които по сво€та надеждност, компактност и икономичност успешно съперничат на транзисторите. —ъщо така се разработват и много нови схемни решени€, базирани на лампи. ѕричината за дългото и упорито използване на лампи обаче не е в традиционни€ консерватизъм на военните, както може би н€кои ще си помисл€т, а в други съществени предимства на ламповите технологии. Ќапример, лампите са много по-малко чувствителни към температурните промени, отколкото тогавашните транзистори и други полупроводникови елементи. Ќо основната (колкото важна, толкова и злокобна) причина за любовта на военните към лампата е, че т€ е по-надеждна за използване в услови€та на €дрена война. ѕри €дрени€ взрив се създава мощен електромагнитен импулс, който моментално извежда от стро€ полупроводниковата апаратура. ј лампата не се вли€е от него. “€ издържа и на силна радиаци€, докато за полупроводниковата техника радиаци€та също е пагубна. ¬ съвременната военна електроника технологичната ситуаци€ е със сигурност по-различна, но там нивото на секретност е високо и информаци€ се получава трудно, а пък и честно казано, не ни е нужна. ¬ажното е, че по времето на студената война ламповата техника силно се развива и днес производителите на High-End аудиооборудване широко използват разработки от тези години.

Ћампата се завръща

 акто вече споменахме, в началото на 80-те, се случва нещо, което създава предпоставки за триумфалното завръщане на лампата – по€в€ва се компактдискът (CD Audio), който на практика е първи€ масов цифров аудионосител. » какво става – меломаните купуват скъп CD плейър, свързват го към транзисторни€ усилвател, който дотогава е бил включен към грамофона и… остават разочаровани. јудиосигналът, идващ от грамофона, е „гладък”, негови€т динамичен диапазон е свит, за да може да се запише на грамофонната плоча. “ранзисторни€т усилвател сравнително леко с справ€ с такъв сигнал. Ќо от CD плейъра идва съвсем различен аудиосигнал – с широк диапазон, с резки скокове в нивата, широка честотна лента, и транзисторни€т усилвател внас€ осезаеми изкрив€вани€ при усилването му. » тук на н€кого е дошла блест€щата иде€ да свърже CD плейъра към лампов усилвател. Ќа пръв поглед иде€та е абсурдна – да свързваш ултрамодерно устройство към морално остар€л компонент. Ќо резултатите надминават и най-смелите очаквани€ – получава се неверо€тно чист звук, разкриващ широки€ потенциал на CD. »менно по€в€ването на CD, а не носталги€та по добри€ стар винил обуслав€ триумфалното завръщане на лампата. јмериканските меломани масово преминават от винил към CD. «апочва засилено търсене на лампови усилватели, но се оказва, че заводите в —јў почти напълно са прекратили производството на лампи.  ъде е спасението? ѕо това време най-много лампи продължават да се произвеждат в –уси€ (тогава —ъветски€ съюз) и  итай. ƒвете държави стават основни доставчици на лампи за High-End аудио индустри€та. “ака и до днес при ламповите усилватели се използват предимно руски и китайски лампи. ј самите лампови усилватели заемат свой стабилен, макар и не много гол€м д€л в аудиотехниката.

етикети


сподел€не

сподели в Pipe.bg

коментари (12)

автор (анонимен)
30 декември 2012, 23:14
јз също ще си остав€ мнението,тъй като днес имах честта да подкарам един лампов усилвател и да го чу€. ≈ мога да ви кажа че още със пускането се усети качествени€ звук. ј колкото до транзисторни€ - едва ли ще го пусна, докато ми върви тази антика :D

автор (анонимен)
02 септември 2011, 17:25
www.shankoaudio.com

Falco (анонимен)
15 €нуари 2011, 12:14
»мал съм щастието да слушам ” ¬ радио произведено от фирмата SIEMENS по времето на хитлеристка √ермани€. ƒаже и батериите с маркировка пречупен кръст си сто€ха вътре в него и едната имаше все още 50 ¬олта напрежение. ј за качеството на звука сравнено с н€кое от сегашните радиа просто н€ма смисъл да говорим. Ћамповото обира точките по почти всички показатели. —игурно и за Ћамповите усилватели е така, защото лампата н€ма свой шум, реално т€ не внас€ никакви допълнителни смущени€ и звуковите и характеристики за изкрив€ване на звука се доближават максимално до тези на човешкото ухо. «а това ни се струва че лампата е най качественото нещо за излъчване на звук. Ќовите HIFI системи възпроизвеждат на 100% в€рно звука и точно там им е грешката, защото човек чува по един начин а електрониката по друг.

јматиор (анонимен)
20 декември 2010, 16:28
ўе свири перфектно! Ќо трудно намираш сръбско с такъв формат за да чуеш разликата на ламбовите усилватели :)

baretata_7_62
20 декември 2010, 16:24
http://www.youtube.com/watch?v=22Fwgi4KSoI
със сръбска музика дали могат да свир€т добре? :)

јматиор (анонимен)
20 декември 2010, 16:24
«ависи от сглобката, можеш и ти да сиго сглобиш като чарковете за средно добър усилвател ще са към 300 лева :)

baretata_7_62
20 декември 2010, 16:21
 ви парици е горе доле един средн лампов :) или както казва деда ми, ламбов :) усливател :)

јматиор (анонимен)
20 декември 2010, 16:19
ƒоколкото знам ламповите усилватели са едни от най-качествените...

симбри (анонимен)
20 декември 2010, 16:15
ƒа бе то си личи че е н€какъв любител ;)

автор (анонимен)
27 октомври 2010, 15:49
анонимен, не се излагай, чуй добре направен и тогава говори. смешник.

ƒобави коментар:
Secure Image

последни статии

Ќай-новото от: Pixel Media   Project Media   Stroi Media   ‘отоконкурс